Ето това е едното другарче, а може би братче, на Боби – Белия, което за съжаление не е между живите кученца. Беше доста старо, но не и сериозно болно, докато някоя „човешка гадина” без душа не го отрови. Кучето умря само, в не човешки, жестоки мъки, болки и страдания, които продължиха седмица. Последния му ден от живота, горкото, е вило на умряло в една яма- като мъчейки се - е стресирало хора и деца. Клиниката до нас е била затворена по това време-Неделя, за това моята комшийка не е могла да му помогне в последният момент от живота му. Аз разбрах доста по-късно защото тази жена и Човек, не е искала да ме притеснява и да ми причини болка, която мога да изпитам само за животно. Цяла седмица бях с температура от ужас, че животното, за което се грижех всеки Божи ден ... изчезна. Е, когато го намерих след десетина дена беше останало само това, което ще видите на следващите снимки – без коментар....