Тук и по - този начин "почива Белият" - така се казваше кученцето, за разлика от нас "черните".

Дори никой не бе положил грижи да го погребе или да извика някои от оторизираните служби да приберат трупа на горкото животно. Жалко, че това се случва в 20ти век, но не в цивилизована държава – пълна с малодушни подобия на хора, и то в един от най-старите квартали на София – Надежда. А, Надежда явно - е само за благозвучие!!! Кога и докога ще чакаме, вярваме и надяваме на нещо по-добро, на някой по-добър или пък на грам благородство от съседа, от приятеля, от непознатия. Ето затова аз обичам много повече животните от хората – те нямат задни мисли, не правят сметки, не трупат имане върху имане като че няма да умрат никога, а просто се радват на всеки Божи ден – въртейки опашки – за всеки `oтделен залък . Благодарността и любовта в очите им е безгранична дори и за малкото любов и погалване, което получават от нас – себелюбивите хора. Питам се и немога да си отговоря с какво сме повече от тез мили създания- които като нас са Божие творение, и ако не можем да им помогнем – то защо им пречим да съществуват. Отговорът май е един – защото сме изродени хора.
Е, мили читателю - те това са снимките - остатъците от нашите дела - 20 век, Столицата - София, а квартала е НАДЕЖДА!!!
Жалко, че това е моят град, който вече мразя!!!
Тук и по - този начин "почива Белият" - така се казваше кученцето, за разлика от нас "черните".