неделя, 19 октомври 2008 г.



Отиди при бездомника да те нахрани! Отиди при бездомника да те съжали-дори ще се опита да те разбере и утеши за ужасните проблеми,които имаш - забравил за свойте. Малко смутен, но радвайки се на ценната компания, която рядко му се отдава да има - ще покаже гостоприемство на обществената "негова" пейка в парка. А от торбата ще извади всяка милостиня , която са му дали, за да почерпи теб и всички животни - с дом или без дом. Пиейки- той спирт, ще съжали, че не може да те почерпи с джин или пък уиски, но и спирта би поделил с теб - въпреки, че му трябва, за да се стопли. Подарената му от теб цигара е за него, както е за теб коледната елха в домашния уют. Прочетените от него книги са толкоз много, че биха заринали и училищна библиотека. С две висши образования е принуден да спи по чуждите и студени входове и стълби. Всяка от прочетените му книги смело оставя на пейката в парка, за да може и друг да се възползва от чудната история. Е, и без това - ще кажем ние - "няма къде да ги реди, нали?" Ние "хората" не правим компания на тези "клошари" защото се чувстваме неудобно от нашият просперитет, удобство и успехи. Аз мисля, че става така чисто от егоиство и себелюбие, - да не би да те види комшията, децата, жената или пък познатия, че разговаряш с "пропадналия" човек. Е, може да се запитаме, кой е "пропадналия" човек - този който в измръзналото си сърце би побрал всичко и всеки или нашето толкова-топло,вече - че прегаря всяка връзка и дадена ли любов? Кой е "пропадналият" човек този, който би сподели и последния си изпросен залък, или пък ние- надебелели и затлъстели от редовно хранене - мислещи само за собственото си аз, и имане - като че ще занесем нещо със себе си отвъд реалния свят!?!?Павка, желая ти здраве, подслон и топло легло, дано да е възможно - точно ти заслужаваш!!! Можете да намерите Павката всеки ден в Северния парк с книга в ръка и торба пълна с милостиня, която щедро раздава на всички животни около него, дори и на гълъбите!!! Е, мили ми читателю, това е нашата история и нашите въпроси, които продължават...

Няма коментари: