Отивайки на ресторант с джоб-пълничък с пари за собственото си забавление, не виждаме или пък не искаме да видим жалния поглед на жалното коте.Е, то няма пари - защото няма джоб, а и не хода на работа като нас. Явно за това не му се полага жалък залък от нашия пир. Бездомникът би му дал, но уви и той няма пари за кръчма като нас, а и нали са другари по съдба - та може би, за това той разделя и жалката си храна, която намира. Доволни от себе си, щастливи от "розовата" си компания- тези малки блестящи и гладни очички под масата остават незабелязани в мрака- въпреки, че заразлика от нас - техните светят озарени от Божия промисъл. Драги ми , читателю, другия път като отидеш на кръчма погледни под масата и ако ти стане поне малко жал или пък са ти много погълнатите калории, то отдели поне дребна част за блестящите, жални очета на гладни мачета!!!