Това са само три от децата на Ани - Белка,Черньо и Циганката!

Ето тази дама ....

...– наричам я – дама, защото сърцето и е повече от благородно, а у нас за съжаление не раздават благороднически титли – на простосмъртните хора, но на нея не и е нужно това, а само здраве, пенсия и малко работа, за да бъде щастслива, че раздава половината – та дори и повече от това, което получава – за да може да храни поне единадесет кученца. Тя държи форгон в парка в Надежда, който ползва за стрелбище и изкарва жалки стотинки, които инвестира в храна и лекарства за кучета. В този форгон няма нито ток, нито отопление и зимата мръзне, за да носи на животните топла храна в термоси забравила за самата нея. Тази жена вече шест години, а може би, са и повече – пътува разстоянието от Красна поляна допарка в Надежда в студ и мраз, в дъжд и в пек – за да се грижи с огромна любов за бездомните кученца в парка. Всеки божи ден дава минимум 3 лева, за да ги храни- Белка,Циганката и Черньо.Те са кастрирани и до – тук – пак изоставени на злокобната съдба в нашата държава. Имаше и Рижко, който за съжаление – не съм снимала, защото по това време нямах камера – казвам – по това време, защото и то вече не е между живите кученца – благодарение на гнусни пияници, безделници и наркомани – които го убиха по най-мъчителният познат от мен начин – с камъни. От първият им опит за побой с камъни, мъничето – Рижко, ослепя, от вторият – освен сляп – беше стресиран до ужас от хората, а от третият- е умрял в неописуеми мъки. И трите пъти не се виждаше цвета на козината на мъничкото и най-дребно кученце. Гледката беше повече от потресаваща – съжалявам, че не мога да приложа снимки, които да погледнете с широко отворени очи- за да може да видите на какво сме сподобни - долните хора. Защото, ако видите такава гледка,може би – и да ви трепне част от застиналите Ви сърца. Е, благородната дама – едвам преживя огромната мъка и огромната болка, която и до ден днешен се чете още в очите и. Изплака не – море, а океан от сълзи по бедното създание – което толкоз години храни, гледа, лишаваше се заради него и лекува от убийци. Тази светица намери дом на един бит и захвърлен пудел, които се беше озлобил, а тя го опитоми. Също така около блока си храни общо 8 кучета – за тях нямам представа колко пари още дава, но явно всичко, което изкарва отива за бедните, бездомни и нещастни създания. Ето това е пример – да живееш за другите – пък било то и кучета. Е, аз съм убедена, че точно те заслужават много повече от нас – защото те не ни замерват с камъни, не стрелят по нас – не ни прегазват с колите си – не ни подхвърлят отрова – нито пък ни мислят злото. Е, има и ухапани от бездомни кучета – и аз бях ухапана по прасеца отзад на крака, но за това ние, и само ние – носим вина. От нашето безхаберие и от нашето безгрижие – те боледуват от бяс, от ужасяващ, побъкващ ги глад, от безумен страх, който четем основателно в очите им – причинен от нас „хората”. Е, на тази жена – светица – вдовица, трябва да целуваме не само ръката, а и краката. Такава безмерна човещина и благородство е като да търсиш диамант в алея от чакъл. И не си мислете, че като е вдовица – няма деца, но синът и, който живее отделно от нея я подкрепя напълно.Е, кръвта вода не става. Прекланям се пред Светицата от парка, пред неизмерното благородство на таз дама и пред безграничната любов , която така щедро раздава. Ани – бъди жива и здрава и нека душиците, за които се грижиш също бъдат максимално добре – за да може да си поне малко „щастлива”